Всички в Пирдоп го знаят като Гошо Царя. Защо му викат така? Може би защото посреща по царски – с голямо гостоприемство, с широка душа – всеки, който го „стяга обувката” и му се е прищяло да послуша сладкодумния разказ на домакина. Палатът му е обущарска работилничка, напомняща кафенето на хаджи Ахил, изпъстрена с причудливи предмети с разнороден произход и приложение, купища вестници, фотографии и плакати от всички времена и модерации, всякакви посетители – случайни и чести гости (за които можеш да чуеш хитроумни задевки или да видиш многозначително мълчание и клатене на глава, както и ускореното потропване на обущарското чукче върху някоя „невинна” подметка)… Когато го изненадахме на 13 ноември с ненадейното си стълпотворение пред вратата на работилницата, Гошо Царя ни посрещна с тържествуващо изражение, като че ли казваше: „Сега ми паднахте. Надушвам за какво сте дошли!” Веднага ни настани удобно в малкото пространство, което, пряко сили, ни побра всичките 10 човека, седна като цар на трона си, взе жезъла си – обущарското чукче и започна да почуква по един ток – неразумен поданик, кривнал от правия път. Само усмивката му издаваше, че голяма радост таи в себе си. И скоро ни я разкри.

Когато му казахме, че сме се захванали с почистване на горски пътеки, блягоустрояване на кладенчета, възстановяване на кътчета за отдих сред природата, той ни нарече „воеводи” и отприщи един дълъг разказ: как се създало туристическото дружество през 1924 г., как е било възстановено изворчето на Джибиджийското кладенче през 1981 г., как се строят и поддържат хижи, заслони, чешми и кладенчета в красивото Средногорие. Показа ни купища черно-бели снимки, на които се вижда как преди години пирдопчани са правели курбани на Еленско, чествали са празници и поставяли паметни плочи. Накрая домакинът помръкна и се натъжи, когато заразказва за поломените маси и пейки, пречупените дръвчета, ограбените и рушащи се хижи, изрисуваните с непристойни надписи табели и плочи в гората, както и въргалящият се навсякъде човешки боклук. Ядоса се и няколко пъти все едно питаше: ”Какво удоволствие им доставя да разрушават?” „Горските вандали” са голямо бедствие! Те рушат това, което други хора доброволно са се потрудили да създадат за всички. „Тези, дето рушат, не са ги възпитали майките и бащите им. В това е проблемът! Ама вие, воеводи, щом сте се наели, добре е – ще ни отмените, нас – старите!”

Димитринка Раковска